Роман Балаян е украински режисьор, сценарист и продуцент от арменски произход. Дългогодишен близък приятел е на Сергей Параджанов, когото възприема и като свой учител в киноизкуството. Всеки от филмите на Балаян е събитие в бившия Съветски съюз.
Твърде малък остава без баща, изчезнал на фронта на Втората световна война. Между 1961-1964 година учи режисура в Ереванския театрален институт, а през 1969 година завършва Киевския държавен институт за театрално изкуство.
Дебютът му като режисьор е през 1973 с филма „Ефекта на Ромашкин“. „Единакът“ (1978) е представен с успех на „Берлинале“. Следващият му филм „Полети на сън и наяве“ (1982) e гледан от над 6 милиона зрители. Уловил духа на цяло едно поколение с неговата чувствителност, ранимост, полети и мечти, филмът е единодушно признат за програмен манифест на 80-те години на 20-ти век. Със своите умели превъплъщения в „Полети на сън и наяве“ впечатлява цяло съзвездие знаменити актьори – Олег Янковский, Людмила Гурченко, Олег Табаков и съвсем младият и още неизвестен Олег Меншиков.
Различни жанрове и сюжети определят другите филмови проекти на Балаян, но като най-важни в тях се открояват темите за моралната отговорност на човека и силата на любовта – „Целувката“, „Пази ме, мой талисман“, „Таен агент", „Първа любов“, „Две луни, три слънца“, „Нощта е светла“ и, разбира се, „Райски птици“, създаден през 2008 година и показан на 13-ия София Филм Фест, когато Балаян бе и специален гост на фестивала.
Роман Балаян е режисьор и на много телевизионни версии на известни театрални постановки на Московския театър, сред които „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ ( 1993) и „Анфиса“ (1993).
В голяма част от интервютата си големият Балаян определя себе си като режисьор-любител. И макар че никога не е бил отявлен дисидент, той неизменно отстоява принципи, които защитават свободата на човешкия дух и творческите пориви, неподвластни на времето и обстоятелствата.
„Държавата и властта, от една страна, и човекът на изкуството, от друга, са несъвместими. Това не означава, че артистът не може да твори по поръчка. И Рафаело, и Микеланджело са работили по поръчка, но са рисували, както са искали. Човекът на изкуството трябва да бъде извън времето – не говоря за себе си, а по принцип. Трябва да се снима не това, което е – за тази цел съществува документалното кино, а онова, което би могло да бъде. „Това е възвисяващата ни лъжа“, както казва Пушкин…“ – споделя режисьорът.
Роман Балаян ще получи Наградата на София в деня на откриването на София Филм Фест, 7 март, и ще представи пред българската публика своя шедьовър „Полети насън и наяве“ на специална прожекция на 8 март от 18.30 в Дома на киното.
На 9 март, денят посветен на Сергей Параджанов, публиката ще може да види и късометражния филм на Балаян „Нощ в музея „Параджанов“ (1988), уникален почит на украинския режисьор към неговия учител. На 10 март, Балаян ще участва в специалния разговор, посветен на Параджанов, от 11.30 в Дома на киното, след който, в 13.00, ще бъде открита изложбата с фотографии от музея „Параджанов“ в Ереван.
„Параджанов беше тайнствена, необичайна фигура, необятен и необясним. Той не стъпваше по земята – летеше над нея, не разбираше къде живее. Държеше се абсолютно свободно. Някои хора завидяха на способността му да лети по онова време и на онова място – и се опитаха да го приземят… Той съчиняваше на мига – и всичко се получаваше безупречно! И тогава ти разбираш, че не можеш да се мериш с него. Фелини и Антониони бяха далече, никой у нас нямаше такова въображение… За една минута той можеше да измисли неща, които на нас биха ни отнели месец. И винаги беше категоричен в оценките, като използваше двете „г“ – „гениално“ и „говно“, без други квалификации. Наложи се да свикнем с тези оценки… Безспорно неговото влияние върху киното на Украйна е огромно! И не само по отношение на киното – той вдъхновяваше скулптори, архитекти, художници, писатели… Истинска велика епоха!“
Роман Балаян