„Моторът“ (2017) е вторият филм на Валентин Гошев, последвал дебютът му „Самотни сърца“ (2007). Както самият режисьор описва своята творба, на която е и сценарист, „това е една история за приятелството, което може да устои с години, независимо от превратностите на историческите събития“. Разказът е за трима тийнейджъри, събрани в едно село от неизбежната реалност на войната. Славчо живее в там, Вили е част от немска военна част, а Евелина е евакуирана софиянка, чиято къща е разрушена от английските и американски бомби.
Валентин Гошев неслучайно избира българското село като място за своя сюжет.
„Село Бараково, където се развива историята, е било доста интересно в миналото, - споделя режисьорът. - Събирах материали за документален филм за фабриката на братя Балабанови. Покрай нея научих за немеца Вили, който е работил по време на войната в германска военна работилница, създадена към фабриката. Вили се е движил навсякъде със своя мотор, а когато дошло време да отпътуват от България, той решил да подари машината на българския си приятел Славчо - младеж от селото.“
Режисьорът се вдъхновява за своята история от автобиографичната книга на Веселин Бранев „Следеният човек“ и от спомените на автора за времето на Втората световна война. В един малко по-късен етап от предварителната подготовка по филма Веселин Бранев влиза в ролята на драматургичен консултант. За пресъздаване на историческите факти, режисьорът се доверява на „Дневника“ на Богдан Филов.
Освен с искреност, „Моторът“ ще спечели зрителско внимание и с много автентични случки. В избора на актьори за главните роли Валентин Гошев се спира на млади и сравнително непознати лица - Александра Радичева (Евeлина) и Димитър Ангелов (Вили Шмид), в компанията на авторитети в професията като Ицко Финци, Михаил Мутафов, Филип Трифонов. Оператор и продуцент на филма е Иван Тонев, звукорежисьор е Благомир Алексиев, а музиката е дело на Владимир Джамбазов.
„Моторът“ е продукция на АРС ООД („Ars Digital Studio“), Иван Тонев, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.
Валентин Гошев завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Георги Дюлгеров. Режисьор е на игралните сериали „Забранена любов” (55 епизода, 2008–2009), „Кантора Митрани” (2012), късометражния филм „Топъл ноември” (2010) и игралния „Самотни сърца” (2007).
Валентин Гошев неслучайно избира българското село като място за своя сюжет.
„Село Бараково, където се развива историята, е било доста интересно в миналото, - споделя режисьорът. - Събирах материали за документален филм за фабриката на братя Балабанови. Покрай нея научих за немеца Вили, който е работил по време на войната в германска военна работилница, създадена към фабриката. Вили се е движил навсякъде със своя мотор, а когато дошло време да отпътуват от България, той решил да подари машината на българския си приятел Славчо - младеж от селото.“
Режисьорът се вдъхновява за своята история от автобиографичната книга на Веселин Бранев „Следеният човек“ и от спомените на автора за времето на Втората световна война. В един малко по-късен етап от предварителната подготовка по филма Веселин Бранев влиза в ролята на драматургичен консултант. За пресъздаване на историческите факти, режисьорът се доверява на „Дневника“ на Богдан Филов.
Освен с искреност, „Моторът“ ще спечели зрителско внимание и с много автентични случки. В избора на актьори за главните роли Валентин Гошев се спира на млади и сравнително непознати лица - Александра Радичева (Евeлина) и Димитър Ангелов (Вили Шмид), в компанията на авторитети в професията като Ицко Финци, Михаил Мутафов, Филип Трифонов. Оператор и продуцент на филма е Иван Тонев, звукорежисьор е Благомир Алексиев, а музиката е дело на Владимир Джамбазов.
„Моторът“ е продукция на АРС ООД („Ars Digital Studio“), Иван Тонев, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.
Валентин Гошев завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Георги Дюлгеров. Режисьор е на игралните сериали „Забранена любов” (55 епизода, 2008–2009), „Кантора Митрани” (2012), късометражния филм „Топъл ноември” (2010) и игралния „Самотни сърца” (2007).