Онлайн фестивален вестник - брой 4

Обзор на пресконференциите „Джеймисън“ и "Международен конкурс"

На 15-ти март във „В парка“ (бившето Матти'Д) се проведе пресконференция за наградата „Джеймисън“ за българско късометражно кино. На поредното издание на „Jameson Short Film Award“ са представени част от филмите, които се борят за голямата награда. Бранд мениджърът на „Jameson Irish Whiskey“ Стоян Георгиев заяви, че партньорството им със София Филм Фест е едно от най-важите неща за марката, защото през тези 17 години се е създала невероятна традиция, която подкрепя българските млади творци и автори. Георгиев благодари на всички участници като им пожела да бъдат много успешни и да преследват мечтите си без страх. Според PR-а на „Jameson“ Васил Николов „филмите трябва да бъдат видени и самите автори го заслужават, защото са много талантливи и способни. Късометражното кино не е просто „стъпка“, защото има режисьори, които след спечелените награди и реализираните проекти все още правят късометражно кино.“

Първи в конференцията взе участие сценаристът Делян Еленков, който представи филма „20 ритника“ на режисьора Димитър Димитров. Това е седмият съвместен филм на дуото Димитров-Еленков, които са екип от много време и имат изграден съвместен стил на работа. Идеята им се е зародила още преди 10 години, но чак сега намира перфектната форма, която да бъде поднесена на публиката. Най-младият режисьор в тазгодишното издание на фестивала е Невена Йовчева, за която това е първо участие на подобен тип конкурс. Тя сподели, че киното наскоро е навлязло в живота ѝ, а филмът „Благодаря ти“ е отзвук на едно спонтанно и искрено чувство, след завръщането ѝ в България. Режисьорът Веселин Бойдев, благодари, че е част от селекцията за наградата „Джеймсън“. Филмът „Дрехи“ е докосваща, лична история за отчуждението на двама братя в момент на тежка загуба за семейството им. „Добри“ на режисьора Орлин Милчев е разтърсващ разказ за различията между хората. Сюжетът акцентира върху една от най-наболелите теми в обществото - отношението към бежанците. Филмът има за цел да ни накара да помислим дали сме способни да приемем „различните“. Милчев сподели, че „основното, което ние винаги виждаме, е една огромна безлична маса от хора, които се движат хаотично нанякъде, и никога не се вглеждаме в съдбата на индивида.“ „Капия“ е бил просто задача в НАТФИЗ на младия режисьор Елена Тончева, но филмът надхвърля очакванията ѝ и получава възможността да се бори за наградата Джеймисън. „Надявам се филмът да бъде забавен и интересен, това е най-важното за мен!“, сподели Тончева. „Крило на дракон“ на режисьора Антония Милчева започва като дипломна работа –това е историята на едно 14-годишно момиче, което трябва да се раздели с илюзиите си и да порасне. „Преди да заспя“ е най-новият късометражен филм на режисьора Николай Тодоров, който сподели, че „правенето на филми е приятно, особено с приятели.“ Любовта, грешките и последствията от тях са акцентите в „Лея“, чиято премиера беше на 13.03 в Дом на киното. Режисьор на късометражния филм е Павел Павлов, който за втора поредна година участва в надпреварата за наградите. Зрителите ще могат да се насладят на актьорската игра на Мария Сотирова, Койна Русева, Ая Мутафчиева и Стефан Денолюбов. „Пътуващата страна“ е цветна анимация, дело на Иван Богданов и Весела Данчева, за които това е четвърти филм, участващ на фестивала. Това е история за идентичността и свободата, разказана по един интересен начин. За режисьорите това е проект, който започва преди десет години. Весела Данчева благодари за възможността да бъде част от този конкурс и уточни, че „анимацията е платформа за изява не само на млади режисьори, и че конкурсът Джеймисън е голям шанс за анимационните филми да бъдат видени от широка публика.“
Режисьорът Филип Андреев разясни, че филмът му „I Don’t want to Grow Up“ е за младите хора, които не искат да пораснат, които се чувстват в безтегловност и бягат от отговорностите.

„Jameson Short Film Award“ разполага с множество качествени филми. В близките месеци компанията обмисля да направи отворена програма – панорама на късометражното кино. „Предстои летен сезон, в който можем да направим панорама във Варна, Бургас и Пловдив, и всички режисьори ще бъдат информирани какво планираме. Филмите си заслужават да бъдат видени“, сподели за финал бранд-мениджъра Стоян Георгиев.

Веднага след пресконференцията се състоя и втората среща за деня по повод Международния конкурс с водещ доцент Петя Александрова. На нея взеха участие режисьорите Солен Юсеф с филма си „Къща без покрив“, Боян Вулетич и Миряна Каранович с „Реквием за Госпожа Й“, Ерме Ердоду със „Сняг“, чиято световна премиера е тазгодишното издание на СФФ, Ериз Мизрахи и Сахар Шавит с „Отвъд тишината“, както и „Блокът на младоженците“ на Илкер Савашкурт, отново световна премиера на 21-вото издание на фестивала. Заповядайте на церемонията по връчването на наградите на София Филм Фест на 18 март от 19:00 часа, за да разберете кои са победителите в конкурсите!

За седмицата живот, изпълнена с идеята за смъртта в една от най-успешните балкански копродукции „Реквием за госпожа Й.“

Филмът на режисьора и сценарист Боян Вулетич „Реквием за госпожа Й.“ разказва за овдовяла жена на средна възраст, която живее със свекървата си и двете си дъщери. Изпаднала в сериозна житейска криза, тя поставя под въпрос основните неща в своя живот – смисъл и цел. Главната героиня Йелена е обсебена от мисълта за самоубийство. Ролята изпълнява безупречната сръбска актриса Миряна Каранович, участвала във филми на Костурица и Збанич.
Българската подкрепа за филма идва от страна на копродуцента Павлина Желева от “Геополи филм“, а самата ни столица присъства с уникалните си локации, които са позволили заснемането на важни моменти от филма
От заснетите кадри в София, Белград и Скопие разбираме, че това е една нeустоимо поднесена история, драма изпълнена с черен хумор и реализъм за обществото и света, в който живеем. „Реквием за госпожа Й.“ е филм за абсурдната борба със съвременната бюрокрация, която се намесва дори във вземането на решения като това за датата на собственото самоубийство. Да промениш живота си може да изглежда трудно, но да умреш се оказва още по-трудно.

„Буря“– женско двугласие за страха и насилието

Два женски гласа разказват за травмите си в абсурдното със жестокостта и беззаконието си Мексико в документалния филм на Татяна Хуезо. Адела е клоун в цирка и продължител на семейна традиция, пазена от поколения. Мириам е несправедливо обвинена в трафик на хора – тя е една от тъй наречените „pagadoras” – изкупителни жертви, които биват арестувани и дадени на медиите, за да отклонят вниманието от реалните извършители на престъпления. Тормозът, преживян в затвора, я оставя белязана за дълго. След като е освободена, тя трябва да прекоси цяло Мексико за да се завърне у дома, сама и несигурна дали ще успее да подхване живота си отново, там където внезапно е била откъсната от него. Пътуването ѝ дава възможност да погледне навътре и да разкаже за ужаса и несправедливостите, преживяни в затвора, да изговори зверствата, за да може да се излекува и освободи от тях. Татяна Хуезо избира да не ни покаже лицето на Мириам. Вместо това камерата се спира на поредица от млади мексиканки, наблюдаващи света през автобусните прозорци или проправящи си път през претъпканите автогари, подсказва ни, че всеки може да попадне в положението на главната героиня. Мириам се бори да излезе на свобода и душевно – от автобуса тя вижда Мексико като поредица от блокади, разпити и обиски, една страна под обсадата на тежковъоръжени, маскирани полицаи, от които изобщо не може да се очаква да пазят закона.
Гласът на Адела разказва паралелна, също толкова мексиканска история – вече десет години тя се опитва да намери изчезналата си дъщеря, не просто без никаква помощ от властите, а с ясното усещане, че заради упорството си може да бъде убита. Двата гласа се сливат в описанието на едно общество, в което властта е в ръцете на престъпниците, законът е просто инструмент, а насилието доминира.

Гледайте филма „Буря“ ДНЕС, 16 март от 18:30 във Френски институт – кино „Славейков“ или на 30 март от 16:00 часа в Дом на киното

Извън пътя – ревю

След повече от 15-годишна пауза режисьорът Николай Волев се завръща на големия екран с носталгично-ироничния с елементи на биографичен привкус филм озаглавен „Извън пътя”.

Под слънцето – в „показния магазин“ на Северна Корея

Когато Виталий Мански завършва филма си „Под слънцето“ и се опитва да го представи на документалните прожекции в нюйоркския музей за съвременно изкуство МОМА, посолството на Северна Корея изпраща протестна нота. Филмът е изтеглен от програмата. Така завършват опитите на севернокорейските власти да сърежисират документалното произведение на Мански. Украинският режисьор две години чака разрешение да започне снимки за живота на едно обикновено семейство. В крайна сметка Северна Корея става копродуцент, при това с намерението да режисира всичко до последния детайл.
Зин-Ми се готви да бъде приета в „Детския съюз“ – всеобхватна организация, подобна на нашите пионерчета. Животът ѝ изглежда перфектно подреден, в училище прави впечатление на отличничка, а от устата ѝ звънко се леят заучени фрази за величието на Ким Чен-Ир. Рецитират и останалите членове на семейството ѝ, докато с трепет обгрижват огромно червено цвете, кръстено Кимченирия, естествено.
Извън вече познатите ни от медиите хореографирани масовки, „Под слънцето“ успява да открадне един друг образ на живота в Пхенян – зловещо празните улици, опърпаните деца, които ровят в кофите, смога, високоговорителите, които леят над сивия град жизнерадостна музика и пламенна пропаганда, и най-вече опънатите, нервни лица на двамата помагачи, които държавата прикача към Мански. Между дублите режисьорът не изключва камерата и така документира всяка тяхна намеса. Зин-Ми се оказва между чука и наковалнята – момиченцето трябва да стане идеалното корейско дете за пример, а собствените ѝ емоционални нужди биват напълно пренебрегнати. Остава въпросът кой кого манипулира и какво се крие зад бляскавата витрина старателно подредена от двамата служители на властта.

Не пропускайте филма „Под слънцето“ на 17 март от 19:30 в Euro Cinema или на 23 март от 13:15 часа в Дом на киното

Да се гледа „На всяка цена”

„Жега” (1995) на Майкъл Ман среща „Няма място за старите кучета” (2007) на братята Коен и като се добавят няколко каубойски шапки се получава филмът „На всяка цена цена” на Дейвид Макензи.
Когато Холивуд е пренаситен с героите на „Marvel” или с поредното продължение, или пък римейк и какви ли още не вариации, филмът на Дейвид Макензи определено е глътка свеж въздух. Не бива да се пропуска фактът че сценаристът Тейлър Шеридън е отговорен за добре познатия на широката публика филм с не по-малък успех – „Сикарио”.
Историята е далеч от сложна, но добре премислена и изведена, така както планът на персонажa на Джеф Бриджис от филма – методично и постепенно развиващ се до самия успешен резултат. Идеята да се обират банки от малки клонове в американски провинциални градове прави историята камерна, макар и пътуваща, но и реалистична. Без излишни изненади, всичко се предоставя на порции и няма излишни въпроси, нито трудно разгадаеми послания. „Почти” отвореният край бе нужната мистериозна съставка, която прави тази история още по-интригуваща. Заснемането сякаш е преценено хирургически, където има напрежение и „съспенс“ камерата е статична, но достатъчно информативна от емоционална гледна точка, а когато има динамика, тя плавно „обикаля” около случващото се. Близки планове почти не съществуват, но така развита историята, сякаш и не се нуждае. Дори дължините са сякаш правилно изчислени и перфектно се връзват към времетраенето на филма, без да допринасят с каквато и да било тежест.
Актьорската игра е убедителна, без излишна помпозност или маниери на величие, независимо дали става въпрос за младите, но добре познати на широката аудитория Крис Пайн и Бен Фостър или поддържащата роля от „ветерана” Джеф Бриджис.
„На всяка цена” не е филм, който променя съдби на зрителите и води до екзистенциален катарзис, а само ги разнообразява. Това е киното.
Остава само след време да видим как остарява този филм и дали ще се превърне в класика за десетилетието си като гореспоменатите.

Гледайте „На всяка цена” ДНЕС, 16 март от 21:15 в Културен център „G8”, на 17 март от 21:30 в Cine Grand Park Center или на някоя от следващите прожекции.

„Един нормален аутистичен филм“ дава думата на героите си

Как изглежда светът през очите на пет хлапета на различна възраст, всяко със синдрома на Аспергер? И как изглеждат сами деца в нашите очи. „Един нормален аутистичен филм“ ни дава възможност за контакт с тези понякога много затворени хора. И едва ли за някого е изненада, че те далеч не се оказват толкова различни от нас, а опита им да се впишат им е донесъл точни наблюдения върху това какво не е наред. „Обществото ме инвалидизира, а и аз инвалидизирам обшеството“, казва една от героините, седемнайсетгодишно момиче, което е склонно да обвинява синдрома на Аспергер за напълно нормалния си пубертет – бунтът, досадата, самотата, неразбирателството с родителите. Гневът ѝ избликва под формата на нихилистични фрийстайли. Двама нейни връстници, подкрепяни от семействата си, доста по-добре успяват да се приспособят – било чрез упорито развиване на талантите си, или чрез хумора, те успяват да се освободят донякъде от гигантското напрежение да си сам, неразбран и дезориентиран в свят, претоварен с толкова стимули. За двамата най-малки герои остава очакването, как ще се развият по-нататък животите им.
Чешкият режисьор Мирослав Янек не се опитва да симулира възприятията на аутистите, не ни залива с научна информация и не ни хвърля в социални каузи. Вместо това, той оставя героите си да говорят, изслушва ги внимателно, без да иззема от тях правото сами да кажат как се чувстват и какво мислят за света, без самочувствието, че той като възрастен знае по-добре. Янек деликатно наблюдава отношенията в семействата на своите персонажи и не се отнася към синдрома на Аспергер като към ужасен проблем. Без да пренебрегва трудностите, пред които са изправени, „Един нормален аутистичен филм“ ни допуска в света на пет деца, които обществото е посочило като различни, за да ни увери, че мястото им е между нас, а препятствията и страховете на порастването са универсални.

Гледайте „Един нормален аутистичен филм“ на 22 март от 14:00 в Дом на киното

„Нощен живот” - за сърцеведите

Съпруга ще трябва да се справи с преминаването на доста морални граници, за да спаси реномето на съпруга си, който същата вечер е влязъл в болница, едвам оцелял след десетки ухапвания.
„Нощен живот” на Дамян Козоле предлага всичко добре познато за една копродукция на социална тематика – борба със съвестта, преглъщане на собствените идеали, проблем и слабо реагиране на властите, отчуждение, емиграция, криза на средната възраст и дори корупция. Всичко това само за под 80 минути.
Излишният показ на мизерия и нищета, характерен за повечето източноевропейски продукции жанрово категоризирани като житейска драма, е избегнат. В случая става въпрос за семейство от средната класа, чиято финансова независимост се оказва не чак толкова полезна в определени ситуации. Несъмнено филмът „Нощен живот” се води по така добре познатият тези дни филмово-документален похват. Доказателство за това е умишлено поставения „шум“ в картината на камерата, която в повечето случаи е от ръка, липсата на каквато и да е музика под формата на саундтрак, било то авторска или не, което прави такъв тип история да изглежда внушително сурова, но не и брутална.
В опозиция на почти постоянно близките планове на камера от ръка влизат статичните общи планове, с локации, обвързани с историята или кинаджийски преходи под формата на преминаването на влакове, които отдалечават за момент филма от „документалния” му стил и го рамкират чисто монтажно. Колкото до монтажните пресечки – те са добре преосмислени под формата на резки прекъсвания, на стегнати „скокове” от сцена в сцена или добре обмислени и нужни дори за това кратко времетраене дължини.
Самият Дамян Козоле казва за филма си: „Ако трябва да съм още по-точен, бих казал, че за зрителите ще е много по-лесно да почувстват Нощен живот, отколкото да го разберат.“ Като се вземе предвид и познатата тематика, в допълнение, и да го съпреживеят.

Гледайте филма „Нощен живот“ ДНЕС, 16 март от 20:45 в кино „Одеон“ или на 21 март от 14:30 часа в кино „Люмиер Лидл“