Година 2018.
ЯСЕН АТАНАСОВ е българският посланик в „28 пъти кино” - журито на „Венециански дни” (Venice Days / Giornate Degli Autori), съставено със съдействието на Европа Синемас, Европейския парламент и Наградата „LUX”. Това е първото му участие в престижен международен форум от подобна величина. И ето какво сподели той за ВЕНЕЦИЯ, филмите и новите приятелства!
Ясен Атанасов:
48 часа, оставане след лекции преди да заключат НАТФИЗ, аз и камерата, камара от документи за попълване, припомняне на английски език и трите ми имена, тик-так, 20 минути, неуспешно качване на видео за кандидатстване, грешен документ, крещене, все някой ми е виновен, 10 минути, интернетът спира, естествено, защо не, 5 минути, всичко е прехвърлено и качено, абсолютно в стил Ясен. Накратко - бързата работа невинаги е срам за майстора. Защо? Ами успях да се добера до Венеция, а кой ми помогна? Любимите ми "Дом на киното" и "София Филм Фест". Венеция или по-важно - островна и фестивална Венеция в рамките на островчето Лидо.
Какво още? Амии, да, бях и част от младежкото жури на Giornate degli Autori! Да, не се шегувам. Аз бях. И не ме е срам. А с кого бях? Ами с още 27 млади, позитивни киномани от цяла Европа!
Заедно с тях имахме шанса да изгледаме 11 прекрасни филма от селекцията на гореспоменатия фестивал и за жалост трябваше да дадем награда само на един от тях.. от "Three adventures of Brook" от Малайзия и Китай до свежия и луд "Domingo" от Бразилия. А да не забравяме и "Villeneuve" със своята прекрасна анимация, който беше накрая в нашия топ 3! Канадска работа!
Най-хубавото беше, че повечето от режисьорите бяха там със своите първи филми и можеха да се "бият" равностойно с някои изявени имена като това на Claire Burger, която пък взе нашата награда със своя "C'est ca l'amour". На тепиха беше сериозно. Филм след филм, кой от кой по-нестандартен ("Pearl") или емоционален ("Les tombeaux sans noms"). Анимация, документално кино и игрално кино в една селекция? Тежко ни и горко да вземем решение. 3 дискусии по време на фестивала, много пот и аргументи, 28 различни мнения. Направо си звучи като хорър.
Като човек, учещ актьорско майсторство, не мога да не отбележа силното присъствие на непрофесионалисти, за които можеше да разбереш, че са такива чак след като изчакаш коментарите на режисьора след прожекцията (тъй нареченото Q & A). Ами напускам академията още сега. Ако имаше награда за операторско майсторство, тя щеше да отиде за "Continuer". Очите ми останаха в този филм. Красота. И, не, че нещо, ама най-добрите филми бяха направени от жени и то от техни лични истории. Кой казваше, че не им стиска? Пф. Плаках си като момиченце точно на тях. С кого? Ами с още 27 млади, готини човеци от цяла Европа. И те със съдба като моята.
Следработно сработване - много добро. По време на дискусии - застрелване с мнения и гледни точки. Бойно поле. И се надяваш твоят фаворит да не е сред номинираните за изгонване, защото знаеш колко ти е голяма устата, ако я отвориш. В общи линии, много смях, професионални и не чак толкова възгледи за това как се прави кино и на какъв принцип се оценява доброто такова. Извод - само се надявай на такъв шанс, а ако го хванеш, не го изпускай.
Тръгвам си от там с 27 нови номера в телефона и имена, които трябва да запомня на базата на 12 дена споделяне на една и съща кинозала. Усещам как след 3 дни носталгията за изминалото ще удари с всичка сила. Дотогава най-доброто решение - гледане на филми!
Начини за избиране на филм победител: 1) Харесва ти. 2) Не ти харесва. Останалото са подробности: монтаж, актьорски екип, заснемане, режисьорски решения, въздействие, история, сценарий. x27. Предупреждавам: силните аргументи са важна част, няма да минете само с едно "Защо".
Завинаги ще бъда благодарен за възможността да бъда там и да проведа тъй наречения "networking" с хора, част от индустрията, от цяла Европа. От много плямпане, стават разговорите!
Като най-запомнящ момент за себе си, признавам, просълзих се: прожекцията на победителя (преди да знам, че ще бъде такъв) "C'est ca l'amour" и ръкоплясканията след това, насочени към самите актьори, които бяха в залата. Ако ще правите фестивал, знайте: поканете актьорите и режисьорите - толкова е въздействащо и хубаво! Та така, 5 минути аплодисменти на крака и сълза по лявата буза, идваща от дясното око. Смятайте.
Само за край: един от фаворитите ми не спечели наградата за най-добър филм, а именно "Ricordi?". Но пък спечели наградата на публиката. Не мисля, че е нужен коментар на това решение. Любовта е част от всичко и в този филм може да се види цялата нейна палитра. Пък може и да съм бил в такъв период. Кой знае? Но пък явно и много хора са били като мен. Обединени сме били. От кого? Ами от киното! Нали това му е една от задачите, ако не и главната.
Това беше от мен накратко. Съвет да дам казвате. Обичай киното и го гони, докато не стигнеш до него колкото се може по-близо!