Режисьор - Апичатпон Верасетакул
В ролите - Сакда Каеубуаде, Дженджира Понгпас, Танапат Сайсаймар
Продукция - Anna Sanders Films
Eddie Saeta S.A.
Geißendörfer Film- und Fernsehproduktion (GFF)
Illuminations Films
Kick the Machine
The Match Factory
Чичо Буунми страда от остра бъбречна недостатъчност и решава да прекара последните дни от живота си заобиколен от най-близките си хора в провинцията. Изненадващо, духът на починалата му съпруга се появява, за да се грижи за него, а отдавна изчезналият му син се завръща в странна, нечовешка форма. Докато разсъждава върху причините за болестта си, Буунми се отправя заедно със семейството си през джунглата към тайнствена пещера на върха на един хълм – там е мястото, на което е започнал първият му живот…
Чичо Буунми си спомня своите няколко живота, който спечели „Златна палма” миналата година, е един от най-новаторските, експериментални и силни носители на голямата награда в историята на Кан. Намятате се с филма като с топло одеяло, поздравявате го като стар, любим приятел и въздъхвате доволно, сякаш нежен бриз е разхладил края на деня.
Филмът е изпълнен с живот – както сред живите, така и сред мъртвите, и блика от деликатност. Буунми и семейството му приветстват душите на умрелите с усмивки и обич, а филмът излъчва сияние. То е осезаемо като светлосенките на млечната гора, уловени с 16 мм-та камера, то е живо в нежната прегръдка между Буунми и мъртвата му съпруга, в мрежестите, леки пастелни тонове на дъгата, които изпълват с цвят гледката на спящата сестра на починалата, както и в мълчаливото желание на приятеля Тонг да последва семейството дълбоко в гората и да се завърне променен човек. Естественият, неизяснен и необясним поток на преражданията, който пулсира през Чичо Буунми си спомня своите няколко живота – разказващ истории за воден бивол, за изплашена принцеса и нейния любим риба, за вълшебна сребърна пещера, за странни природни форми и слепи риби, скрити в гората, за кратко бягство от изпълнен с трудности тягостен живот, – успокоява всички, дори самия филм.
Чичо Буунми си спомня своите няколко живота, който спечели „Златна палма” миналата година, е един от най-новаторските, експериментални и силни носители на голямата награда в историята на Кан. Намятате се с филма като с топло одеяло, поздравявате го като стар, любим приятел и въздъхвате доволно, сякаш нежен бриз е разхладил края на деня.
Филмът е изпълнен с живот – както сред живите, така и сред мъртвите, и блика от деликатност. Буунми и семейството му приветстват душите на умрелите с усмивки и обич, а филмът излъчва сияние. То е осезаемо като светлосенките на млечната гора, уловени с 16 мм-та камера, то е живо в нежната прегръдка между Буунми и мъртвата му съпруга, в мрежестите, леки пастелни тонове на дъгата, които изпълват с цвят гледката на спящата сестра на починалата, както и в мълчаливото желание на приятеля Тонг да последва семейството дълбоко в гората и да се завърне променен човек. Естественият, неизяснен и необясним поток на преражданията, който пулсира през Чичо Буунми си спомня своите няколко живота – разказващ истории за воден бивол, за изплашена принцеса и нейния любим риба, за вълшебна сребърна пещера, за странни природни форми и слепи риби, скрити в гората, за кратко бягство от изпълнен с трудности тягостен живот, – успокоява всички, дори самия филм.
Даниел Касман, mubi.com
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ -
Кан’10 – „Златна палма”