Тези, които познават добре „Бийтълс”, ще се впечатлят колко много факти обема дългият над три часа и половина опус на Мартин Скорсезе за Джордж Харисън. Тези от нас, които не познаваме чак толкова добре най-духовния член на групата, ще бъдем приятно изненадани – филмът е много повече от хвалебствено слово за рок легенда: той разкрива как един измъчен милионер се бори да укроти душата си, да разбере смисъла на живота и да се приготви за смъртта.
В общи линии Живот в материалния свят се отнася с уважение към главния си герой. Въпреки това споделените спомени за него обрисуват противоречива личност. По думите на интервюираните, той е „невъздържан” (МакКартни), „гневлив” (Стар), „нетактичен” (Оно) и „изключително крайна личност”, която вследствие на това е „затънала в наркотици” (Клаус Ворман). Като обръща внимание на тези недостатъци, без да ги бичува, филмът пояснява какво е превърнало Харисън в неспокоeн дух – в по-голямата част с помощта на евфемизми и само веднъж с визуално доказателство, когато той плисва питието си в лицето на фотограф.
Първата част на филма се занимава с детството на Харисън и ранните години на „Бийтълс”. В архивно телевизионно интервю, след като славата очевидно променя четиримата от Ливърпул, Харисън обяснява: „Знаем, че парите не са всичко, именно защото имаме пари.” И така, в търсене на отговорите на важни въпроси, започва неговото пътуване „навътре”, по думите на Стар, което води Харисън към експериментиране с LSD, религиите на Изтока, медитацията и индийската музика. Тези влияния се процеждат в творческия процес на Харисън и той започва да пише песни с евангелски характер, опитвайки се да учи бъдещите поколения да бъдат необременени от общоприетите норми, от които той сам се е опитвал да се освободи. По-нататък във филма, вече възрастният и помъдрял Харисън разсъждава: ”Хората обикновено казват, че аз съм този от „Бийтълс”, който се промени най-много. Аз обаче смятам, че именно това е смисълът на живота.” Постоянните промени, които той претърпява, го правят и най-подходящия член на групата за герой на филм с такъв мащаб – не само от гледна точка на сюжетна атрактивност, но и защото неговият вътрешен конфликт е най-дълбок.
Втората част на филма започва през 70-те, когато групата е на път да се разпадне, и се спира на различни важни исторически събития като соловите албуми на Джордж Харисън, благотворителния концерт в полза на Бангладеш, сприятеляването му с Монти Пайтън и финансирането на техния Животът на Брайън, основаването на компанията „Handmade Films”, установяването му във Фрайър Парк, сформирането на групата „Травелинг уилбърис”, намушкването му през 1999 г. и смъртта му от рак. В последния половин час, който започва с убийството на Джон Ленън, научаваме, че самият Харисън от много години се учи как да се раздели с тялото си, когато смъртта дойде. Не всеки се терзае от мисли за смъртта, но тези, които страдат от тях, трябва да се научат да се справят със страха, като приемат своята собствена смъртност. Живот в материалния свят завършва като хиляди биографични документални филми, но Скорсезе ни трогва, като отбелязва, че Харисън е напуснал света както е искал: положително настроен, мъдър и в мир със себе си. А сега, благодарение на музиката му, както и на задълбочения кинопортрет на мъж, който цял живот е търсил отговори, част от неговото просветление може да достигне и нас.
Питър Дебру, сп. „Варайъти”
