„Бях особено впечатлен от задълбочено обрисуваната връзка между ученик и учител в пиесата. В нея виждаме гледните точки и на двамата. Обикновено учениците се учат от своите учители, но тук обучението е двупосочно. Движението между реалността и писането се превръща в игриво отражение на въображението и образите, които то създава. Въпросите, свързани с теорията на писането, оживяват в пиесата. Връзката между Жермен и Клод олицетворява важното партньорство във всеки творчески процес: редактор и писател, продуцент и режисьор, дори читател и писател или публика и режисьор. Когато прочетох пиесата, видях възможност да говоря индиректно за моята работа, за киното, за вдъхновението и неговите източници, какво е да твориш и какво означава да си зрител.“
Франсоа Озон