НЕВИДИМИ ЦВЕТОВЕ / IL COLORE NASCOSTO DELLE COSE/ EMMA

Тео е мъж, който бяга. Бяга от миналото, бяга от родното си семейство, бяга от леглата на жените, с които спи, измъквайки се от домовете им преди зазоряване, бяга от задълженията си. Единственото нещо, което истински обича, е работата си. Тео работи в рекламна агенция и никога не си почива. Таблетите и телефоните постоянно и натрапчиво го държат свързан със света. Ема губи зрението си, когато е на 16 години, но никога не позволява на живота си да пропадне в мрака. Напротив – изправя се отново на крака, смело приема своето увреждане и осъзнава, че всеки следващ ден е нова битка. Тя е остеопат (лекува с ръце), независима е и устремено броди из града с бялото си бастунче. Наскоро със съпруга си са се разделили и сега симпатичният Тео изглежда като подходящ мъж, с когото да се разведри. Той, от друга страна, се държи като с всяка друга жена, но скоро Ема доказва, че е различна от всички, които е срещал досега. Нейният свят го омагьосва и плаши едновременно. Развитието на отношенията им е като глътка свеж въздух и за двамата до момента, в който всичко приключва. Ема и Тео се връщат към предишния си живот, но вече нищо не може да бъде същото.

„И двамата с Валерия Голино искахме Ема да бъде истинска сляпа жена, без нищо изкуствено: трябваше да сме прецизни във всеки един детайл. Решихме да я отдалечим максимално от образа, който всеки има за Валерия. Не са много актрисите, които биха се посветили така на една роля, но Валерия е точно такава. Използвахме контактни лещи, за да замъглим очите ѝ. Преди снимки събрах актьорите за репетиции, а Валерия посещаваше курс за „ориентиране и мобилност“ – слепите хора посещават същите занимания. Там се научават как да се движат из града, как да използват белия бастун, как да откриват нови пространства, да подреждат домовете си и т.н. Никак не е лесно да се научиш да виждаш света, без да използваш очите си...“
Силвио Солдини