В ЕДИН ДРУГ ЖИВОТ / IN ANOTHER LIFE

Нашата някогашна красива родина вече е необитаема. Прекалено опасно е да се ходи по улиците, да се шофира, да се ходи на гости на приятели. Мнозина вече напуснахме Сирия. Рискувахме живота си в открити води. Дадохме всичко, което имахме, на бруталните опортюнисти, които търгуват с валутата на човешкото нещастие. Всички похарчихме малкото пари, които имахме, за да достигнем на някакво безопасно място и нов живот, далеч от кървавите локви, бомбите и убийствата. Без безопасност какъв избор имахме? Европа трябваше да ни даде надежда. Границите обаче се затваряха една по една. Дадохме всичко, напуснахме всичко. Живеем на открито, без пари и без никаква надежда. Аз съм тук, в капана на „Джунглата“ в Кале. Не знам къде е съпругата ми. Полицията ни третира като животни. Всеки ден ни бият и ни пръскат със сълзотворен газ. Не можем да продължим, не можем и да се върнем. Трябва да се измъкнем оттам. Взирам се в очите на този лагер и я виждам. Празнотата на отчаянието. В един друг живот бях учител. Сега съм бежанец. Името ми е Аднан.