1968. Изгорена книга. Провален живот. Унижения, които не се прощават. Травми, които не се забравят. Малки „бунтове“ и малки „предателства“. Пъзел от много човешки съдби, в които малките „не“-та образуват едно голямо „да“.
Използвани са епизоди от сценария на Константин Павлов, незаснети във филма „Масово чудо” (1980 г.), реж. Иван Павлов.
„Филмът проследява еднотипния начин на живот на коренно различни персонажи. Това е поетична филмова сатира, която не се вписва в нито един от условните модели. Безвремието във филма изобразява протичането на живота като далечен, но не носталгичен, а критичен спомен. Безцветната и беззвукова атмосфера обгръща мозайката от съдби, контролирани от ченгета. Цветовете са в емблемите, знамената и лозунгите. Изключително точно е уловен духът на онези 45 години, които уж са свършили, но все още определят битието ни.“
Росен Спасов, ArtStudies.bg